"ЗХВК" и една вечер с ТДК и Трън в Пловдив
- podzemie137
- 4 days ago
- 4 min read
На 7-ми март ТДК пуснаха новото си EP, което носи името "ЗХВК". В типичен мой стил изчаках да дойде правилният момент, в който да го изслушам. Мина време, даже успях да отида и на промо концерта им в Пловдив, на който свиреха заедно и с една от скорошните ми любими групи - Трън. И сега ще си споделя напълно ненужното мнение почти месец, след като е излязъл "ЗХВК".
Пускаме се ударно в първия трак - "Живея в канализацията", който ни показва ТДК в една по - различна обстановка - без естрадните мотиви, без красивото пеене, а директно - кратко точно и ясно с шум в ушите ни. Всеки инструмент свири толкова различно, колкото и еднакво. По средата на цялото това нещо чуваме и крясъците, които запълват картинката на ужаса до същински край. Абсолютно се загубвам по каналите и мръсотията и бивам ударен с интересна комбинация между едната китара в лявото ми ухо и другата в дясното. Започнала е нова песен, която отваря и с името си - "До мене е майка ти". Първоначално не знаех дали това не е някаква тъпа първокласнишка шега, но не ме интересува, стига инструменталът да продължава да бъде толкова приятен. Има нещо изключително забавно, но и комфортно в тази песен, което просто не мога да си обясня. С последни романтични напъни - и тя приключва и дава път на изключително мазния бас от "Буркана с хероин" да ни продъмчи ушите. Тромпетите са ключовият инструмент на тази песен като те пренасят в едно различно състояние. Текстът разправя за типичната ти среща с наркомана от квартала, когато си направил ужасната грешка да си убиете трезвеността заедно, и нейните последици върху психиката ти и най - вече върху тая на околните. Кулминационният момент идва вече към втората половина на трака, когато всичко градира и градира и в един момент избухва, а ние оставаме сами в тишината, чувайки само останалото от Пецата.
Очаквано различен албум от ТДК като този път насоката е много повече към нойз жанровете и със сигурност се получава на групата, която не спира да изненадва тези, които ги е страх от новото. Въпреки че не ми е любимото тяхно творение, със сигурност много харесвам посоката, на която бият.
Но най - приятната част от новата музика се крие в това как ще бъде изпълнена на живо. За да се уверя, както и по други причини, отидох до Пловдив, където ТДК и Трън завзеха сцената и оставиха един отпечатък, който трудно ще се измие. Първо искам да споделя малко за групата, която подклади огъня - Трън. Новосформирани, само с едно демо, съставено от 3 песни, групировката на ужаса просто разбива. От както ги чух за пръв път по - рано тази година гледам да правя всичко възможно да не изпускам тяхна изява. Те отвориха вечерта с изключително емоционални и шумни песни, без да казват и една дума между тях. Сякаш бяха напълно загубени измежду звуците. От пространствените барабани, през супер интересните техники на басиста им, до стената от шум съпроводена с едни от най - искрените вокали - Трън бяха феноменални. Нямам търпение да видя какво още ще направят в бъдещето им.
След цигара пауза отново отидох пред сцената и чаках ТДК да излязат. След като стриктно се качиха в колонка и всеки си зае неговата позиция, започнаха ударно с няколко песни от албума им "Успех". Песните както винаги са изпълнени перфектно. Особено искам да отбележа колко повече живот има в музикантите на сцената в сравнение с предишни години. Може би защото за пръв път ги видях в града им, може би просто за пръв път вниквам толкова - но със сигурност имаше нещо различно по най - позитивния начин. След като изсвириха част от "Успех" посоката се смени към любимия ми албум - "Неместа". Не знам дали не харесвам песните повече на живо, от колкото на запис, ако трябва да бъда честен. И така след последната песен най - накрая дойде и очакваният момент - "ЗХВК". Мога да кажа, че останах приятно изненадан. Имайки в предвид, че песните са записани в репетиционната им на един път - този кратък албум е направен да се слуша на живо. Всяка песен беше достоверна на записа, но в същото време и леко различна. Може би по - истинска. Изключително впечатлен съм, както винаги, от музикалните умения на момчетата, нямам си и на идея как свирят и въобще измислят тези неща. Впечатлен съм много и от вокалите, а най - вече от онези странни високи звуци, които Никола Николов прави. Умът ми не го побира как след час и половина пеене човек може да направи това по същия начин, както и на запис. И след последната песен от албума - концерта приключи. С много мъки се прибрах в къщи в ранните часове на сутринта и въпреки болезненото и мръсно пътуване с БДЖ - бях доволен.
Доволен съм от посоката, в която се развива музиката. Каквото и да си говорим един от стожерите на иновативността в българската сцена със сигурност са ТДК. Много приятно впечатление ми прави, че поканиха с тях прясно новата група Трън.
Като цяло последните 2-3 седмици, в които живея с този нов албум ме карат единствено да искам да чуя още звуци от канализацията. Не мисля, че това е албум, който да си го пуснеш просто ей така или да можеш да го разбереш като го чуеш веднъж. Според мен трябва малко време да поживееш с него и да го премислиш. Или направо да го изядеш.
Можете да слушате албума във всички платформи и да подкрепите ТДК в линковете отдолу.
А докато правите това - дръжте едно око и към Трън.
Comments